Български             English             Italiano             Русский

История на професията

Отражение на социалната действителност

Нотариусът и нотариалното право възникват по силата на обществената потребност да се гарантира по-голяма достоверност, сигурност и определеност на сделките и на други факти, и събития, от сферата на гражданските правоотношения. Удостоверяването е една от първите функции на нотариалното право, която се формира през неговата хилядолетна история.

Римска империя

Още на древното римско право е познато удостоверяването на сделки, факти и събития (обстоятелства). То е проява на свободната частна инициатива на римските граждани. Първи и най-известни способи по римското право на удостоверявания са манципацията, удостоверяване на собственост, продажба в брой и др. Това се е извършвало в присъствието на петима свидетели – пълнолетни римски граждани и везномерец.

Везномерецът е измервал бронз или мед (римска разменна единица по това време) – продажната цена. С появата на писмените договори, свидетелите поставяли своя подпис и печат. Това била форма за сключване на договора и способ за публичното му оповестяване.

В по-късното римско право, поради нарастване на материалните и обществени интереси, удостоверяването става държавна функция от различни органи.

В Римската империя прехвърлянето на собственост на недвижими имоти и завещанието, са се осъществявали в присъствието на съдия и седем свидетели, за по-голяма прозрачност и достоверност.

Средновековие

Съвременните форми на нотариалното право се появяват в Средновековието (условен период 395-1453 г. – От разделяне на Римската империя на Източна и Западна, до падането на Константинопол).

 

История на нотариусите през средновековието

Византия

Титул на „Византийската Еклога” – сборник закони.
(Император Лъв III, обн. през 726 г. (и Имп. Константин))

Реформи на Римското право.
Замества томовете Corpus iuris civilis на Юстиниан (Рим), за територията на Византия (тогава наричана Romania, Imperium Romanum или Източна Римска империя (330-1453 г.) ) /да не се бърка с дн. Румъния/.

 

История на нотариалната професия - византийско време

Феодална България

История по време на българското средновековиеЗакон за съдене на людете. Реципиран от Виз. Еклога.
Византийска и Славянска Еклога
Регламентира ни са сделки в присъствието на свидетели. Различен брой според вида сделка. От значение е било също, дали сделката е градска или в селски район. В този период преобладава устната форма на сключване на договори. Основна причина за това е масовата неграмотност на населението.
Действа ли са и различни видове местни обичаи, по региони.
Свидетелстват и писмени договори от този период, най-вече в средите на аристокрацията и духовенството.
Достигнал до нас е нотариален регистър, с вписани в него манастири, земи и инвентар.
Други нотариални регистри в Дубровнишкото княжество.
Писмени договори за продажба на недвижимо имущество в България са сключвани. Пример за описателно съдържание в такъв договор е „Продавам земята, къщата, заедно с покъщнината, разни отвари, но мулето оставям за себе си.”.
Поради развитието на международната търговия, писменият договор се е срещал по-често, за да се удовлетворят потребностите на Търговците от Генуа, Венеция и Дубровник.
Писмени чуждестранни източници за тези сделки свидетелстват и за неблагоприятното развитие във времето на този международен стокообмен.

В състава на Османската империя

Сделките са сключвани устно, в присъствието на свидетели. Част от състава на сключване на сделката е ръкуване и черпене на свидетелите. Създавала се е обстановка на публичност на извършения акт и тържественост.

Модерни времена

У нас, Нотариалното право възниква след Освобождението (1878 г.), под въздействието на руското нотариално право и турското поземлено право.

Използвани са много български обичаи, които са изведени в правни норми. Османските норми и обичаи, които са действали на територията на Османската империя ((1299-1923)), в т.ч. българските земи, са модернизирани и пригодени към руските, немските, френските, младите тогава италиански обединени закони (Обединение на Италия 1861 г.), реципирани в нова България – най добрите и модерни за това време. Не отдавана самото европейско континентално гражданско и наказателно законодателство са постепенно осъвременени и модернизирани. Тогава, новият и модерен Наполеонов кодекс от 1804 г. /Code Civil des Français/, е първата съвременна кодификация на гражданското право в Европа, бързо и постепенно се вкоренява в повечето европейски законодателства.

Кодексът пряко реципира безсмъртното Римско частно право (на Римска империя). Под една или друга форма е в сила и днес, като са нанасяни корекции, които отразяват промяната в обществените отношения.

По този начин, в българското право е втъкан най-ценният опит и обичаи на европейската цивилизация. Любопитно: Съвременният ЗЗД пряко съчетава есенцията на нормите от Римското право, достигнали до нас, именно през френското, немското и италианско нормотворчество от периода.

През 1880 г. излизат първите инструкции, които регулират функциите на мировите съдии, изпълняващи нотариални функции.

През 1883 г. – Правилник за владилата (тапия, акт).

През 1885 г. е обнародван Закон за ипотеките.

Днес, подобна кодификация липсва.

Трудно налагане на точно и еднакво прилагане на законите над територията на цялата страна, с върховенство над правния обичай и писмените договори, които не са били вече в предвидената форма.

През 1885 г. – Закон за нотариусите и околийските съдии - кодификация на основните институти, принципи и функции на българското нотариално право.

През 1908 г. – Закон за съдиите (В сила до първата редакция на ЗСВ).

1944 – 1948 – Затвор, репресия и реваншизъм над много съдии, прокурори, лекари, полицаи.

1944 – 1948 – Честа фалшификация на нотариални актове с цел заграбване на градска собственост, която в последствие е национализирана.

1944 - Конфискация на собственост.

1948 – Национализация на собственост.

През 1948 г. – Закон за нотариусите.

Съвремие

По време на социализма, поради ограниченията в правото на собственост върху недвижимите имоти, също и поради стеснения кръг от икономически отношения между физически (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки са в ограничено количество.

През 80-те години на 20 век, се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС, съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от 1973 г., също в по-ограничени количества, доколкото по това време гражданите са имали достъп до пазара на леки автомобили. /Христо Омарбалиев "Ръководство по нотариални действия", 1973 г./

С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 90-те години на ХХ век, установената от социалистическата държава нотариална система, в частност Нотариалните служби към Районните съдилища, са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове, и да задоволят по този начин нарасналите му потребности, при условията на пазарна икономика.

Извършването на нотариалната реформа през 1996-1998 г., е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на Република България в Европейския съюз.

Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар. Да се създаде нотариус равностоен на европейския, който да не е зависим - т.е. да не е държавен служител. Да е несменяем и гарантиран. Да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен. Да се подчинява единствено на закона. Услугите на нотариуса да са по-достъпни.                                                     

1994-1996-1998 Реституция.

През 1997-1998 г. – Закон за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД, в сила и днес).

Правилник за вписванията.

1998 г. Нотариална камара на Република България.

1998 г. От 1 октомври 1998 г. в България функционира т. нар. "Свободен Нотариат". От тази дата 327 свободни нотариуси започват работа в своите частни кантори.*

В края на 1999 година, се състои втори конкурс за нотариуси и още 120 души се вливат в редиците на свободните нотариуси в България.*

През 2004 година се състои третия конкурс за нотариуси, в резултат, на който нотариусите в Република България достигат 530.*

2004 г. Нотариалната камара на Република България е приета за пълноправен член на Международния съюз на Латинския нотариат.*

Към 2012 година, нотариусите в Република България начисляват над 600.


- Първа част (Рим) и части от „Модерни времена”, из Лекция на Лилия Симеонова – експерт в Министерство на правосъдието, 2003г., НБУ;
- Кирил Стоянов;
- * От сайта на Нотариалната камара;